18.02.2026 година

Има имена, които не се произнасят, а се шепнат. С уважение. С трепет. Със затаен дъх. Васил Левски!

     В тишината на актовата зала на училището не просто си спомнихме за Апостола. Ние го почувствахме. 153 години след гибелта на Васил Левски учениците от X и V клас ни поведоха по най-трудния път – не към легендата, а към Човека. Под вещото творческо ръководство на г-жа Марияна Петрова те докоснаха най-съкровените струни на душите ни чрез музика, визуализация, художествено слово и театрални етюди. Видяхме не само героя, а сина. Чухме не само завета, а тишината на една човешка раздяла. Почувствахме майчините терзания и надежди – онази болка, която не влиза в учебниците, но живее в сърцето на всяка майка. И чудото отново се случи! Ботевият стих – „Той не умира“ – се сбъдна пред очите ни. Защото живото присъствие на Левски беше сред нас. В словото. В погледите. В трепета на публиката. Петър Кьосев от X „А“ клас за първи път излезе на сцената с главна роля – и то каква! Роля, пред която и зрели актьори биха се поколебали. Но той не трепна. Нито за миг. Изричаше думите си с онази вътрешна убеденост, която кара всеки да повярва. Излезе отпред – пред погледа на всички – точно както би излязъл Апостолът. И беше на висотата му. До него застана Каролин Маринова от X „Б“ клас – в трудната и дълбока роля на майката. Със зрелостта и достойнството на жена, понесла тежкия кръст на раздялата със сина си, тя ни накара да усетим, че зад всяка велика саможертва стои едно майчино сърце. И точно тази всеотдайност на днешните млади хора изпълва с висш смисъл саможертвата на Апостола и вдъхва вяра, че тя не е била напразна. Развълнувани от срещата с потомците на Левски бяха и нашите специални гости – г-жа Маргарита Минчева, зам.-кмет на Костенец, и г-жа Петя Керезова, председател на Обществения съвет на училището. И всеки си тръгна с усещането, че не е извървял пътя до бесилото, а до спасителния кръст на българския национален дух.