Летописът на Средно училище „Св. Климент Охридски“ – гр. Костенец започва с неговия градеж – материален и духовен …

В построяването на Средно политехническо училище „Димитър Благоев“ участва цялата общественост и всички са в трескава надпревара с времето, защото началото на учебната 1971 – 1972 година наближава, а обзавеждането на класните стаи не е завършено. Така настъпва очаквания 15 септември 1971 година – първият учебен ден! В началото има разминавания между очаквания и реалност – електрическата инсталация още не е довършена и по тази причина първият педагогически съвет се провежда на свещ. Във всеобщата посветеност участват и учениците – през учебната 1973 – 1974 г. по собствена инициатива, единадесетокласниците благоустрояват двора и изграждат парк в югозападната му част – с цветни алеи и дръвчета.

Облагородяването на училищната среда и натрупаният опит започват да дават много скоро първите високи резултати. През учебната 1974 – 1975 година училището излиза на първо място в София окръг по показатели за успеваемост на горния курс. Учебният процес се допълва и от дейността на създадения през 1975 – 1976 година „Клуб за естетическо възпитание“, разделен на секции за театър, художествено слово и естрадна сатира, музика и литература. В този клуб учителят Методи Делев става истински творчески вдъхновител на учениците и провокира изявата на техните скрити таланти. Организираните дейности превръщат училището в благодатна среда за творчески занимания и културен живот.

През 1976 година е обявено за Национален първенец по образователни резултати. В 1981 година признанието се потвърждава. Апогеят във възходящата линия на развитие е удостояването на училището с орден  „Кирил и Методий“ I степен. Демократичният преход е голямо предизвикателство за всички в училището – и за учители, и за ученици. От 3 април 1992 година с Решение на Общинския съвет на гр. Костенец е преименувано в ОСОУ „Св. Климент Охридски“. Общоучилищният колектив бързо се адаптира към новите условия, без да се правят компромиси с градивното и ценностното в човешкия живот. В тази обстановка през 1998 година се пенсионира дългогодишният директор Георги Стоицев. След неговото оттегляне за кратко училището се ръководи от Христо Банчев; за по-дълъг период от време от Ангелина Стойчева, Румен Кръстев. На 1 април 2004 година след конкурс за директор на училището е назначена Захаринка Кусарова. Гимназията продължава по вярната посока – утвърждават се профилирани паралелки с изучаване на чужд език – английски, по-късно и немски. През 2012 година Захаринка Кусарова получава плакет „Най-изявен деец на образованието“ за София област. Направени са репортажи и интервюта с Борис Котларов и Захаринка Кусарова в Дневник.bg, БНТ, БТВ, БНР – програма „Хоризонт“, вестник „Азбуки

Привлекателната учебна среда и съвременната материална база дават възможност да се използват нови методи на преподаване, отговарящи на интереса на децата и съвременното общество.

Много са спечелените проекти, чрез които се финансира развитието на училището в тази посока – НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“ – Модул „Подкрепа на целодневното обучение“ – за учениците в началния и прогимназиалния етап;  НП „Информационни и комуникационни технологии в училище“ – Модул „Изграждане на безжична мрежа“; НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“ – Модул „Подобряване на условията за експериментална работа по природни науки в профилираната подготовка“; НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“ – Модул „Площадки за обучение по БДП“; НП „Изграждане на училищна STEM среда“ - „STEM център по природни науки“, който беше открит официално на патронния празник на училището – 25 ноември 2021 г

СУ "Св. Климент Охридски"

 

Амбициите на учителите, преподаващи в СУ „Св. Климент Охридски“, са за създаване на иновативна среда в часовете, основаваща се на силните страни на подрастващите в 21 век – да проучват, да експериментират и да владеят във висока степен съвременните IT средства и чужди езици – английски, немски и руски.

                              Тази приказка има начало –годината е 1971, но няма край…

Допълва се от тези, които са тук и сега, след тях ще дойдат други; разказва се от поколение на поколение…