Учениците от трупата надминаха себе си. С всяка сцена те надграждаха напрежението, докато не дойде онзи миг – звънът на камбаните, разтърсващият вик:
„На бунт! На оръжие!“
И тогава… сякаш ехото не идваше от сцената, а от самото сърце на Панагюрище.
Силата на спектакъла, съчетана с въздействаща музика и мултимедия, превърна това събитие в преживяване, което разкъса границите на времето и докосна всяка родолюбива душа в залата.
Сред официалните гости бяха г-жа Ася Йотова – началник отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ и г-жа Ани Спасова – старши експерт ФВС към РУО София област, както и г-жа Теменужка Митрова – дългогодишен заместник-директор по учебната дейност, които също станаха част от тази емоция.
Но най-силният момент настъпи на финала…
Когато сцената се превърна в място за раздяла.
Нашите зрелостници – Анна Щъркова, Милен Спасов, Теодор Стайков, Цветина Христова, Рая Ангелова, Симона Пенчева и Мила Пешева – се сбогуваха със своята театрална сцена.
В очите им имаше онзи блясък, който не може да се изиграе – защото идва от душата.
И тогава всички разбрахме…
Защо тяхната последна роля беше толкова силна!?
Защото те винаги са били нашите „луди хъшовски глави“ – бунтовни, смели, непокорни.
Като Бенковски. Като Райна.
Затова днес те не играха.
Днес те бяха себе си.
А в това е живата надежда на априлци, за която се жертваха.
Финалните думи на директора г-жа Захаринка Кусарова бяха като тихо обещание:
че пътят назад към училището винаги остава отворен…
защото тук не просто се учи – тук се оставя сърце.
И днес ние го видяхме.
И го почувствахме.
Поклон пред Априлци!
И поклон пред онези, които пазят пламъка жив!
